Исторически музей - Етрополе

През 1958 година в Етрополе отваря врати първата експозиция на Историческия музей. Десет години след това, през 1968, в един реставриран конак е открита и втората му постоянна изложба. Музеят и до днес се намира в същата сграда, чието строителство е осъществено между 1853 и 1870 година. Тя е втората най-стара запазена обществена постройка в града след Часовниковата кула от 1710 година. В десетте зали на музея е представено миналото на Етрополския край. Тук се намират и най-ранните доказателства за живот в котловината, отнасящи се още към бронзовата епоха, която обхваща третото и второто хилядолетие преди новата ера. В зала „Археология“ са изложени каменни сечива, съдове и предмети от бита на траките, както и глинени урни и амфори. Колекция „Накити“, датираща от V-IV век пр.н.е., включва фибули, пръстени, златни нагръдници и стъклен алабастрон за ароматни масла. Четири от залите са посветени на етнографската експозиция. В тях са показани битови предмети, носии и украшения от XIX век, произведения на местни занаятчии от XVI до XX век, както и снимки и документи. Изложени са и инструментите на етрополските рудари – лопати, клещи, миньорски лампи и дървени стълби. Представени са изделия на ковачи, ножари и други занаяти. В централната зала на първия етаж са разположени характерните за района пафти със седеф и филигранна украса, както и гривни, пръстени и обеци на местни майстори. В една от витрините е изложено типично облекло на каракачаните – гръцкоговореща общност в България. Други експозиции разказват за Етрополската книжовна школа от XVI-XVII век и развитието на просветното дело. Оръжия, ордени, медали, документи и снимки описват участието на етрополци във войните за национално освобождение и обединение. Във филиала на музея, наречен Арнаудовата къща, е възстановен битът на етрополското възрожденско семейство от средата на XIX век. Тя е типична възрожденска двуетажна постройка с широк чардак, строена около 1850-1860 година и принадлежала на търговеца Николчо Арнаудов. На приземния етаж са били кожарската работилница и помещения за добитъка. През 1980 година къщата е реставрирана и е превърната в музей. В нея е показана традиционната подредба на централното помещение „кащи“, служело за кухня и всекидневна. Там са изложени домашна посуда, огнище с верига и котле, както и тъкачен стан. От там се влиза в общата спалня (собата) с шарени черги, възглавници и люлка. В гостната стая (одаята) се вижда западно влияние – виенска маса и столове, грамофон и музикални инструменти. Цялата къща е украсена с дърворезби и дървени тавани на местни майстори. Сградата на музея, Арнаудовата къща и Часовниковата кула са обявени за паметници на културата в брой 37 на Държавен вестник през 1964 година. В музея се предлагат за продажба информационни материали, брошури, картички и сувенири.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви